Ако хидравличните дискови спирачки на колелото ви се усещат гъбести, липсва им спирачна мощност или издават „свистящ“ звук при натискане, вероятно причината са въздушни мехурчета в спирачните линии. Въздухът е компресируем (за разлика от спирачната течност), което отнема от отзивчивостта и безопасността на спирачките — критично важно за каране по пътеки, пътувания до работа или дълги разстояния. Ръчното обезвъздушаване — използвайки само основни инструменти и просто налягане — е най-достъпният начин да изгоните въздуха от хидравличната система на колелото. В това ръководство ще ви преведа през процеса стъпка по стъпка, за да възстановите ясното и надеждно спиране за един следобед.

Какво ще ви трябва (инструменти и консумативи)​

Преди да започнете, съберете тези основни неща, за да избегнете главоболия по средата на проекта:​

* Спирачна течност: Използвайте препоръчания от производителя тип (DOT 3/4/5.1 за повечето велосипедни спирачки; DOT 5 е на силиконова основа и не е съвместим с повечето велосипедни системи — проверете ръководството на колелото или маркировките на спирачния апарат!). Никога не смесвайте различни видове течности.​

* Комплект за обезвъздушаване: Основен комплект за велосипеди включва прозрачен пластмасов маркуч (с размер за велосипедни обезвъздушителни нипели), малък ключ за нипели (обикновено 8 мм или 10 мм — съобразете с вашия спирачен апарат) и бутилка за събиране. Можете да го направите сами с маркуч, който пасва плътно на нипела, и чиста бутилка за вода.​

* Фуния или спринцовка: По избор, но полезна за доливане на главния цилиндър (на кормилото) без разливане.​

* Чисти парцали/хартиени кърпи: Спирачната течност е корозивна — избършете разливите веднага, за да защитите боята, рамката на колелото и кожата си.​

Ръкавици и предпазни очила: Защитете ръцете и очите си от пръски течност (дори малки количества могат да раздразнят кожата).​

* Помощник (препоръчително): Ръчното обезвъздушаване е по-лесно с някой, който да натиска спирачния лост, но можете да го направите и сами с помощта на ластик (повече за това по-късно).​

* Динамометричен ключ: За затягане на въздушника според спецификациите (по избор, но безопасна практика — предотвратява повреждане на резбите на деликатни компоненти на колелото).​

* Стойка за колело: По избор, но силно препоръчително — държи колелото стабилно и главния цилиндър на ниво по време на обезвъздушаването.

Подготвителни стъпки (критични за успеха при конкретното колело!)​

Бързането при подготовката води до задържане на въздух или изтичане на течност — не пропускайте тези стъпки:​

1.Закрепете колелото си: Използвайте стойка за колело, за да държите колелото изправено, или го обърнете с главата надолу (ако има здрава рамка и няма крехки компоненти като регулируем кол). Целта е да държите главния цилиндър (на кормилото) на нивото или малко по-високо от апарата — това помага въздухът да се издигне до върха на системата.​

2.Почистете системата: Изтрийте мръсотия, прах и спирачна прах от капачката на резервоара на главния цилиндър (на спирачния лост) и от въздушника (на апарата). Отломки могат да замърсят течността, ако попаднат вътре в резервоара или спирачните линии.​

3.Проверете нивото на течността: Отстранете капачката на главния цилиндър (забележка: повечето спирачни лостове за велосипеди имат гумена диафрагма под капачката — оставете я на място, ако е част от уплътнението). Допълнете течността до линията „MAX“ (или малко под диафрагмата) с прясна течност. Ниското ниво на течност може да въведе нов въздух в системата.​

4.Позиционирайте въздушния нипел: При велосипедните апарати въздушният нипел обикновено се намира отстрани или отгоре на корпуса на апарата. Завъртете апарата (леко разхлабете монтажните болтове, ако е необходимо), така че нипелът да е в най-високата възможна позиция спрямо спирачната линия. Това гарантира, че въздушните мехурчета могат лесно да излязат — ако нипелът е отдолу, въздухът ще се задържи.

Стъпка по стъпка процес на ръчно обезвъздушаване (специфично за велосипеди)​

Ръчното обезвъздушаване на велосипеди разчита на налягането от спирачния лост, за да изтласка течността (и въздуха) през въздушния нипел. Ето как да го направите безопасно:​

Стъпка 1: Прикрепете тръбата за обезвъздушаване​

Плъзнете единия край на прозрачната пластмасова тръба върху въздушния нипел на апарата. Закрепете го здраво — хлабавите връзки позволяват въздух да се засмуче обратно в системата. Поставете другия край на тръбата в събирателната бутилка и потопете върха в малко количество спирачна течност (това създава „запечатване“, което предотвратява повторното навлизане на въздух в линиите).​

Стъпка 2: Отворете обезвъздушителния нипел​

Използвайте малкия ключ за обезвъздушаване, за да разхлабите нипела с ¼ до ½ оборот—не го развивайте напълно (ще загубите течност и налягане и рискувате да повредите апарата). Малко количество течност може да капне в тръбичката—това е нормално.

Стъпка 3: Натиснете спирачния лост​

* С помощник: Помолете го бавно да натисне спирачния лост до кормилото. Задръжте го там—НЕ го отпускайте още!​

* Самостоятелен метод: Обвийте гумена лента около спирачния лост и кормилото, за да задържите лоста натиснат. Целта е да се поддържа постоянно налягане в системата.

Стъпка 4: Затворете обезвъздушителния нипел​

Докато лостът е натиснат, използвайте ключа, за да затегнете напълно обезвъздушителния нипел (стегнато, но не прекалено—велосипедните апарати имат деликатни резби, които лесно се повреждат).​

Стъпка 5: Отпуснете лоста​

След като нипелът е затворен, помолете помощник (или махнете гумената лента) бавно да отпусне спирачния лост. Това изтегля свежа течност от главния цилиндър в спирачната линия, заменяйки източената течност (и въздух).​

Стъпка 6: Повтаряйте, докато не изчезнат въздушните мехурчета​

Проверете съда за улавяне: в началото ще виждате въздушни мехурчета в тръбичката—те изглеждат като малки мехурчета или пяна. Повторете стъпки 2–5 3–5 пъти за всеки апарат (или докато течността в тръбичката стане чиста и без мехурчета).

* На всеки 1–2 цикъла доливайте течност в главния цилиндър до линията „MAX“—никога не допускайте нивото да падне под маркировката „MIN“ (или дъното на диафрагмата)! Ако изсъхне, ще трябва да започнете отначало (въздухът ще влезе отново в системата).​

* Наблюдавайте цвета: старата спирачна течност е тъмнокафява/черна; свежата е прозрачна или светло кехлибарена. Продължавайте обезвъздушаването, докато течността в тръбичката съвпадне с тази в главния цилиндър.

Стъпка 7: Затегнете обезвъздушителния нипел според спецификацията​

След като вече няма мехурчета, затворете напълно обезвъздушителния нипел. Използвайте динамометричен ключ, за да го затегнете според спецификацията на производителя (обикновено 8–12 Nm за велосипедни апарати)—така се предотвратяват течове и се пазят резбите на апарата. Изтрийте разлятата течност с чиста кърпа.​

Стъпка 8: Долейте и запечатайте главния цилиндър​

Добавете свежа течност в главния цилиндър, докато достигне линията „MAX“ (или малко под гумения диафрагмен клапан). Поставете обратно диафрагмата (ако има такава) и капачката—затегнете я здраво, за да предотвратите навлизане на влага (влагата замърсява спирачната течност с времето и намалява ефективността).

Проверки след обезвъздушаване (Не пропускайте това!)​

След обезвъздушаване, проверете дали системата работи правилно преди каране:​

1.Проверете усещането на спирачката: Лостът трябва да е твърд — без гъбестост или меки участъци при натискане. Ако все още е мек, има останал въздух — повторете процеса на обезвъздушаване (обърнете внимание да завъртите спирачния апарат така, че нипелът да е най-високо).​

2.Проверете за течове: Прегледайте нипела за обезвъздушаване, спирачните маркучи (особено на местата, където се свързват със спирачния апарат и мастър цилиндъра) и спирачния апарат за капки течност. Изтрийте зоната с парцал, след което натиснете лоста няколко пъти — течове означават, че нипелът не е достатъчно стегнат или маркучът е разхлабен.​

3.Тестово каране: Карайте бавно в безопасна зона (празен паркинг, тиха улица) и леко натиснете спирачния лост. Спирачките трябва да се задействат плавно, без забавяне или скърцане (освен ако накладките не са износени — проверете ги, ако скърцането продължава). Постепенно увеличавайте натиска, за да се уверите в пълната спирачна мощ.​

4.Изхвърлете старата течност: Спирачната течност е токсична и вредна за околната среда — никога не я изливайте в канали или на земята. Запечатайте я в пластмасова бутилка и я занесете в център за рециклиране, веломагазин или автосервиз, който приема опасни отпадъци.

Отстраняване на често срещани проблеми при обезвъздушаване на велосипедни спирачки​

Гъбеста спирачка след обезвъздушаване: Пропуснали сте въздушни мехурчета (повторете обезвъздушаването с нипела на най-високата позиция на спирачния апарат) или диафрагмата на мастър цилиндъра е повредена. Проверете диафрагмата — ако е напукана или твърда, сменете я.​

Не излиза течност: Нипелът за обезвъздушаване е запушен (използвайте тънка тел или карфица, за да го отпушите — бъдете внимателни!) или мастър цилиндърът е празен (долейте свежа течност).​

Течност тече от нипела: Нипелът е разхлабен — затегнете го леко. Ако все още тече, нишките на нипела може да са повредени (сменете спирачния апарат или самия нипел — веломагазините предлагат резервни части за повечето марки спирачки).​

Лостът се усеща „лепкав“ след обезвъздушаване: В мaстър цилиндъра е попаднала мръсотия — почистете резервоара и диафрагмата, след което изплакнете системата със свежа течност.

Последни мисли​

Ръчното обезвъздушаване е прост и евтин начин да поддържате хидравличните дискови спирачки на велосипеда си в оптимално състояние. С правилните инструменти и търпение можете да премахнете гъбестостта и да възстановите увереността в спирачките си — независимо дали карате по тесни пътеки, пътувате до работа или изминавате километри по пътя. Запомнете: спирачната течност е корозивна (защитете рамката на велосипеда!), въздухът е враг, а свежата течност е задължителна. Отделете си време, следвайте стъпките, специфични за вашия велосипед, и не се колебайте да повторите процеса, ако е необходимо — безопасното спиране си заслужава усилието!